Монолог

Докато пътувах в рейса за стоматолог,

 проведох странен диалог

със дядо, дето като чудел се какво да прави,

решил в сълзите си да се удави.

Че пиянските сълзи са много и горчиви,

а някой казват и че са лютиви,

зависело от това какво си пил,

та ако за хубавица вземаш всеки крокодил,

вероятно жулил си коняче

и затуй тъй зверски ти се плаче.

И ето този диалог,

или по точно беше монолог,

с въпросното до мен другарче,

 обикновенно българско токсично старче,

обрулено, огрухано, омачкано в живота

и успешно сложило си на врата хомота.

Токсично, щото беше се опило

и седеше на седалката съвсем унило.

- Стига пи, му викам,

излез от небитието, просто спри!

- Добре, но купи ми там една половинка водка,

битието плаши, човек е нужно да се поомотка,

тогава става смел, безстрашен рицар

с твърда воля на говедо,

със семпло, но желязно кредо:

- Да пием, нека пием

и мъката безмилостно убием!

Да пием с водни чаши, със стакани

във тигани,

със легени, кофи, всякаква посуда,

да пием, нека гледат ни с почуда,

отгде се взеха тез юнаци, тез ергени,

блазе им на момите запленени ,

от тяхното юначество и сила мъжка,

която всяка чаша гледа да изръшка.

Това сме ние, дъртите ергени

ще ни търпят, дори със сутиени,

дори моми да станем,

и рокли даже да надянем,

че и червилце под мустаците да сложим,

па и в гръд космата силиконец да положим,

и няма да ни гледате сърдити!

Дори ако замязаме на травестити!

Ще ни търпите, тъй ни учи и Европа,

ако отявлен гей на портата потропа

да те покани на парад

не бива да показваш несъгласие или пък хлад!

Напротив, трябва този педерас,

да го поканиш даже и у вас!

Да го представиш на децата,

на свекъра , свекървата, тъщата

задължително не бива никак той  да разбере

какво е неговото тъжно дередже.

Демек стани тотален лицемер,

и макар веднага да не станеш гей,

понеже си го нагостил със хляб, солчица и пипер

поне със сигурност ще станеш толераст.

А За Европа това е важно

да направи управлението на държавите продажно

които може, да изкористи,

па ако може даже да изпедерасти,

защото това е начин за контрол

да имаш над душите монопол,

да ги размяташ като изтривалки,

пробутвайки им жалки залъгалки

на шиите им слагайки въже дебело

при това полагайки го толкова умело

та те съвсем, изобщо да не разберат

и да бъдат вързани поне докле умрат.

Та тъй със тия, Лисабонските прокоби

ни направиха корпоративни роби.

А малкият човек е винаги виновен,

дори като данъкоплатец и да е редовен,

си остава малък и злочест

и няма право даже на протест,

а от икономика изобщо той какво разбира?!

Работният процес не бива никога да спира,

единствено му се полагат чалга и сериали

и жълти вестници, да знае кои, какво са яли,

и освен по европейски да се труди

да не забравя жълтото, цвета на всички луди.

След тоя монолог дядката така въздъхна,

а на мене ми се щеше да издъхна,

от срам, че го помислих за токсичен дядо

а той излезе със сърце юнашко, младо,

със поглед свеж, макар от водката позамъглен

поне не беше някой комунист - вчервен

и разбрах, че толкоз с бабата затягали колана

чак на кръста им се появила люта рана,

че в старост всичко почва да боли,

а сиренето струва все повече и повече пари,

и дори да си кадърен и всичко да умееш

било си страшно във България да остарееш.

А днес единственото дето му оставало,

във винпрома всъщност само се продавало.

И изведнъж ми стана в рейса тясно,

нещо преболя ме вляво, че и вдясно,

и в мен загнезди се желание едно,

да съм си с куфара пред терминал 1.