danigallery (Йорданка Господинова)
388 1658
11 окт. 2011 г., 00:06

Монолог 

  Поэзия » Любовная
1058 0 28


Не искам да съм твоя тишина.

Влуди ме оглушеното бездумие.

Взривих се с вик. И дълго над света

валях в порой от премълчани думи.

 

Говорех с теб... Бе странен монолог.

Разказвах ти за изгрева и залеза.

А думите, зърна от горски глог,

редяха се, досущ безкрайни нанизи.

 

Когато станах мокра от  дъжда,

всред лятото, останало в очите ми,

аз в погледа ти болката видях.

И ти сънува танца под звездите ни.

 

А беше уморен от тишина,

Прескочи сам последните химери,

защото любовта не е вина.

И хвърлиш ли я, пак ще те намери.

 

И жива, ще прекрачи в твоя сън.

Като искра ще пари във сълзите.

Без думи ще говори. Като звън

ще проглуши до болка тишините.

 

 

 

 

© Йорданка Господинова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Всеки твой стих оставя следа!
  • Поезия си,Дани!
  • Ти не можеш да си ничия Тишина, Шейтанице! Теб Господ те е орисал да си Алтън - Чан, със златце в камбанката, с нисък и дълбок глас, от сърцето излязъл... Слушай сега:

    Свири, цигуларю!

    Свири, цигуларю, по тънките струни,
    после мажорно, но в унисон...
    Излей го във ноти светът ни подлунен!
    Накарай да цвили врания кон!
    Пак, по роса, сълза пих от длани...
    Пак ми дарихо невидимото крило...
    Разкажи със цигулката за Мечта и Желание,
    за да забравя какво е било...

    Ела, цигуларю, да трошим керемидите!
    Старите шепоти по покриви бродят...
    Нощем сърцата си разтварят и мидите
    да могат русалките с бисер да ходят...
    Свири, цигуларю, без ноти излишни!
    Не викам "на бис" изгорелите чувства...
    Радостта и Тъгата са толкова хищни
    за жертва човешка и я изхрускват...

    Какво си за мене не ща да го крия!
    Свири, цигуларю, Партитурата на Очите!
    Очите - мъгливи... Сърцето пък - вие...
    Само в Мелодия Душите се сплитат...
    Далечно Далечното, Пространството Звънко
    е твоя Обител! Твориш Красота!
    Месецът грабва сърпчето тънко
    и жъне ръкойки от Нива - Мечта...

    Един коминджия излезе, по чудо.
    Сребърна брошка от звезди ти дари.
    Господ да пази очите ни - лудите
    и самво от обич да ни боли...
    В тихата вечер покълва желание
    Бога да моля само едно:
    Вечно, през Време и Разстояние
    до тебе да крачи само Добро!

    Вземи, цигуларю! От сърце ти ги давам...
    Калъфче... Цигулка... Един дъждобран...
    Изживях си живота... Какво ми остана...
    Няма Мелодия... Ни Тук... Нито Там...
    Върви, цигуларю! Мигът беше кратък...
    Ти си Талант, а Небето изтича...
    Върви и разказвай! До край, без остатък,
    че и ти си видял как землянин обича...

    Скрипач
    Наталья Пальцева
    Прошу, скрипач, ты трепетные струны
    Заставь звучать с душою в унисон.
    Пусть с музыкой сольётся Мир подлунный,
    И пусть вспорхнёт мой беспокойный сон,
    Что, как росу, слезинки пил с ладони
    И осенял невидимым крылом…
    Одна лишь скрипка сонный сплин прогонит,
    И я забыть сумею о былом.

    Пойдём, скрипач, бродить по тихим крышам –
    Там только шёпот старых флюгерОв,
    Там только небо звёздной пылью дышит…
    А ты играй, не надо лишних слов.
    Сыграй «на бис», отринув все сомненья,
    Печаль и радость, робость и каприз.
    Дрожат на струнах хрупкие мгновенья,
    Смычка касаясь и срываясь вниз.

    Что значишь ты в судьбе, я не скрываю –
    Играй любовь по партитуре глаз.
    Своим поющим сердцем ощущаю,
    Как музыка соединяет нас.
    В далёком далеке, в пространстве звонком,
    Витаешь ты, искатель красоты.
    И в свете лунном на карнизе тонком,
    Я будто бы на краешке мечты.

    Усталый трубочист, невесть откуда,
    Возник и преподнёс на счастье нам
    Серебряную пуговку. Как чудо,
    Мы сохраним заветный талисман,
    В реальность воплощающий желанья.
    И я прошу, но только одного –
    Сквозь время и любые расстоянья
    Идти с тобою. Больше ничего.

    Возьми, скрипач, собравшись в путь-дорогу,
    В футляре скрипку, лёгкий дождевик…
    Тебе от жизни нужно так немного,
    Ты к перемене мест давно привык.
    Дари, скрипач, без меры, без остатка
    Талант бесценный, вдохновенный пыл.
    И музыке доверь свою загадку –
    Что повидал, чем грезил, как любил…


    2011


    Зем.
  • Поезията ти е удоволствие! Поздрави!
  • Благодаря ви,приятели!
  • Благодаря!!
  • Потъвам в твоите стихове! Поздравления!
  • Дълго след прочита,оставам в стиховете ти,Дани!Благодаря,за красотата,която раздаваш!
  • Красиво е, Дани! Поздрави!
  • До болка съм искренна,страхотно ми хареса!Поздрав Дани!
  • !!!
  • Прекрасен стих!
  • С поздравления!

  • Много ми хареса ! Истинско!!!Wali/Виолета Томова/
  • Поздравления и от мен за красивия стих.Голямо майсторство е да наситиш стиховете с толкова много метафори, без да е натруфено и изкуствено. Поздравявам те!
  • "защото любовта не е вина.
    И хвърлиш ли я, пак ще те намери."
    Браво, Дани!!!
  • Браво!!! Прекрасно стихотворение!
  • Докосна, ме! Поздравления!
  • !!!!!!!!!!

  • "А беше уморен от тишина,
    Прескочи сам последните химери,
    защото любовта не е вина.
    И хвърлиш ли я, пак ще те намери."Направо ми докосна сърцето!Чудесни стихове пишеш.Понякога, мълчанието гради повече от казаните думи!!!Творец си!!!
  • " защото любовта не е вина.

    И хвърлиш ли я, пак ще те намери."
    Много е хубаво, Дани!
  • "...любовта не е вина.
    И хвърлиш ли я, пак ще те намери."

    !!!

  • Подкрепям Хр. Запрянов! Много добра поезия!
  • ...!
  • Искрени, а не клакьорски аплодисменти!
  • Думите могат да не кажат нищо, но могат да създават вселени когато казват!Твоите думи създават!Поздрав,Дани!
  • Много, много хубаво! Поздравления!
Предложения
: ??:??