Не искам да съм твоя тишина.
Влуди ме оглушеното бездумие.
Взривих се с вик. И дълго над света
валях в порой от премълчани думи.
Говорех с теб... Бе странен монолог.
Разказвах ти за изгрева и залеза.
А думите, зърна от горски глог,
редяха се, досущ безкрайни нанизи.
Когато станах мокра от дъжда,
всред лятото, останало в очите ми,
аз в погледа ти болката видях.
И ти сънува танца под звездите ни. ...