20 дек. 2007 г., 21:01

Монолог 

  Поэзия
659 1 15
Очите ми тревога само пият,
а устните молитви все шептят.
Мечтите ми уплашени се крият,
а дните ми... тях врагове броят...

Лицето ми - изцапано от сълзи.
Ръцете ми -  мазолести от гняв.
Сърцето ми отново се разхълцва.
Дори в ковчега - пак ще бъда прав,

додето някой, (Дявола прегръща)
отново сатанински пие кръв...
и жива плът в студен метал превръща
да може да е с теб, да бъде стръв...

Но нека като млъкнала камбана
в живота ти безмълвен да тежа.
Завет написах... нещичко остана...
и ври във мен до кипване кръвта...

Сред ангелите нека да съм бяло.
Сред дяволите нека да съм кръст.
Понякога финалът е начало...
Човек е бил и си остава пръст.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Вальо, благодаря ти за добре казаните думи:
    Понякога финалът е начало...
    Човек е бил и си остава пръст.
    Ти си отново страхотен поет!
  • Ех, Вальо, пак ме остави без думи и без дъх с твоя Монолог... Прегръщам те..с възхищение....
  • Усещам как дишаш,чрез стиховете,Вальо!Писането на стихове при теб не е просто призвание,при теб това е същност!Поредна невроятно въздействаща и разтърсваща творба!Поздравявам таланта ти!
  • Уааау...
    Силно!!!
    Освен пръст човекът е и душа!
    Прегръдка приятел!
  • Страхотно силно, прекрасно стихотворение!
    много ме впечатли и развълнува.
    с обич за теб, поете.
  • Адмирации и поклон!!!
    Жесток стих!
  • Те така се пише-ЕВАЛА!!!!!!
  • Много добро. Поздравления!!!
  • Възхитена съм!
    Поздрав от сърце, Вальо!
  • Невероятен ! А за стиха нямам думи ! Заинтригува ме и то доста... Браво !
  • Сред ангелите нека да съм бяло.
    Сред дяволите нека да съм кръст.
    Понякога финалът е начало...
    Човек е бил и си остава пръст.

    СТРАХОТНО!

    Дай малко гъбки, бе, бате
  • Сред ангелите нека да съм бяло.
    Сред дяволите нека да съм кръст.
    Понякога финалът е начало...
    Човек е бил и си остава пръст.


    Вальо ето с този стих възхити цялото ми същество до узнаваемост!Прекрасно е и много правилно!Продължавам да бъркаш и да надникваш така умело в човешките души!
  • Много силно...казано е тихо,сякаш се процежда през здраво стиснати зъби..но в същото време кънти в мозъка ти с неопределима сила...
  • "Но нека като млъкнала камбана
    в живота ти безмълвен да тежа..."
    Добре казано. Поздрави, Вальо!
  • И тук ме изненадваш .Страхотен си!
Предложения
: ??:??