Dec 20, 2007, 9:01 PM

Монолог

Poetry

837 1 15

Очите ми тревога само пият,
а устните молитви все шептят.
Мечтите ми уплашени се крият,
а дните ми... тях врагове броят...

Лицето ми - изцапано от сълзи.
Ръцете ми - мазолести от гняв.
Сърцето ми отново се разхълцва.
Дори в ковчега - пак ще бъда прав,

додето някой, (Дявола прегръща)
отново сатанински пие кръв...
и жива плът в студен метал превръща
да може да е с теб, да бъде стръв...

Но нека като млъкнала камбана
в живота ти безмълвен да тежа.
Завет написах... нещичко остана...
и ври във мен до кипване кръвта...

Сред ангелите нека да съм бяло.
Сред дяволите нека да съм кръст.
Понякога финалът е начало...
Човек е бил и си остава пръст.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

merigold (Мери)

Вальо, благодаря ти за добре казаните думи:
Понякога финалът е начало...
Човек е бил и си остава пръст.
Ти си отново страхотен поет!

2007-12-26T23:35:24+02:00
valshebnica (Боряна Събева)

Ех, Вальо, пак ме остави без думи и без дъх с твоя Монолог... Прегръщам те..с възхищение....

2007-12-22T21:05:42+02:00
NINYA (Марияна Георгиева)

Усещам как дишаш,чрез стиховете,Вальо!Писането на стихове при теб не е просто призвание,при теб това е същност!Поредна невроятно въздействаща и разтърсваща творба!Поздравявам таланта ти!

2007-12-21T16:58:52+02:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

Уааау...
Силно!!!
Освен пръст човекът е и душа!
Прегръдка приятел!

2007-12-21T11:03:23+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Страхотно силно, прекрасно стихотворение!
много ме впечатли и развълнува.
с обич за теб, поете.

2007-12-21T10:47:56+02:00