Монолог на агнето
Защо се радвате бе, хора,
и точите ножове днес?
Аз да живея ви се моля,
не искам да завършвам в пещ.
Подобно вас си имам близки,
обичам ги и ми тежи,
че вие днес смъртта ми искате.
За болка нямате очи.
Звъни студената стомана,
сеното хрупкаво горчи.
Светецът ви за мен е рана,
убил несбъднати мечти.
Страхът от острото се вее.
В кошарата е тишина.
Само мама тъжно блее,
че предусеща ми смъртта.
Звяр не съм, да ви ухапя,
и нямам змейски три глави.
Кръвта ми нека ви изцапа,
а мене нека причести.
Езическите обичаи
отричате с пролята кръв,
но да ви кажа най-накрая:
при Бога ви ще ида пръв!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Йорданов Все права защищены
