Монолог на една ранена птица

Поэзия » Любовная

2K 12 12

Кажи, че не е истина!... Нали?

Не можеш просто тъй да си отидеш!...

Не подозираш колко ще боли!...

И болката в очите ми ще видиш!...

Кажи, че не е истина!... До днес

нали вървяхме във една посока?

Презрели дребни страсти, интерес,

летяхме след мечтите си високо!

Кажи, че не е истина!... И пак

помилвай ме със нежни длани!...

Здрачава се, в припадащия мрак

най-скъпият ми спомен ще остане!...

Кажи, че не е истина!... И виж,

звезда изгря на моите ресници...

Сълза е!... Но не искаш да летиш

с една простреляна, ранена птица!...

Разбрах – отдавна си решил!... Нощта

над тъмните градини ще се спусне,

от нас ще си отиде любовта...

А болката кога ще ме напусне?...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Роби (Роберт)

Благодаря, Кери!...Радвам се на оценката на автор като теб!...Поздрави!...

2017-09-11T21:15:16+03:00
keri-88 (Керанка Иванова)

Нико, приятелче, как умееш да влизаш в кожата на всеки от лирическите си герои и вълнуваш душите ни! Много емоционален стих, отново...

2017-09-11T08:54:33+03:00
Роби (Роберт)

Валя, Кети, Пепи, присъствието ви тук ми е изключително приятно!...Желая ви една чудесна есенна вечер с много настроение!...

2017-09-08T17:57:51+03:00
PepiPetrova (Pepi Petrova)

Телепортираш емоции, Роби, възхитително!

2017-09-08T12:46:13+03:00
Katriona (Кети Рашева)

Мъката и болката ме връхлетяха като цунами!

2017-09-08T11:42:28+03:00