Монолог на една ранена птица
Кажи, че не е истина!... Нали?
Не можеш просто тъй да си отидеш!...
Не подозираш колко ще боли!...
И болката в очите ми ще видиш!...
Кажи, че не е истина!... До днес
нали вървяхме във една посока?
Презрели дребни страсти, интерес,
летяхме след мечтите си високо!
Кажи, че не е истина!... И пак
помилвай ме със нежни длани!...
Здрачава се, в припадащия мрак
най-скъпият ми спомен ще остане!...
Кажи, че не е истина!... И виж,
звезда изгря на моите ресници...
Сълза е!... Но не искаш да летиш
с една простреляна, ранена птица!...
Разбрах – отдавна си решил!... Нощта
над тъмните градини ще се спусне,
от нас ще си отиде любовта...
А болката кога ще ме напусне?...
© Роберт All rights reserved.
