Монолог на лирическата героиня
И в лицето да ти крещя, че те мразя
не ми вярвай,
обичам те
и да те гоня от себе си, с махай се
пак не ми вярвай,
обичам те
и равномерни да са ми думите, чуй
не ми вярвай,
обичам те
ако някога млъкна, тогава е страшно
тогава ми вярвай,
отишла съм си.
не ми вярвай,
обичам те
и да те гоня от себе си, с махай се
пак не ми вярвай,
обичам те
и равномерни да са ми думите, чуй
не ми вярвай,
обичам те
ако някога млъкна, тогава е страшно
тогава ми вярвай,
отишла съм си.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© И.Маркова Все права защищены
