voda (Елица Ангелова)
586 14113
9 июн. 2013 г., 11:33  

Между вечност и миг 

  Поэзия » Любовная
718 1 18

 Разсъмва се. Тя трябва да си тръгва,
(че има и семейство, и съпруг).
Поглежда го и цялата потръпва –
залог, че ще пак ще се завръща тук.

Излиза. А след нея – празнота.
Отекват в него бързите й стъпки.
Загледан в онемялата врата,
той в тъжната си самота потъва.

А всъщност, тя съвсем не си отива –
оставя тук частица свой живот.
И само в тези мигове щастлива,
не търси повече ни бряг, ни брод.

© Елица Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??