Jun 9, 2013, 11:33 AM
Между вечност и миг
Разсъмва се. Тя трябва да си тръгва,
(че има и семейство, и съпруг).
Поглежда го и цялата потръпва –
залог, че ще пак ще се завръща тук.
Излиза. А след нея – празнота.
Отекват в него бързите й стъпки.
Загледан в онемялата врата,
той в тъжната си самота потъва.
А всъщност, тя съвсем не си отива –
оставя тук частица свой живот.
И само в тези мигове щастлива,
не търси повече ни бряг, ни брод.
© Елица Ангелова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Поздрави, Водице!
-
Сърдечна благодарност за Миночка и Сашо!
Ведри дни за всички, спрели под моя стих с добри чувства!
-
Говори, говори, говори,
твоя глас е направо магия.
Като слънце от ранни зори
росни капки по тебе да пия.
Говори ми с очите, изгаряй.
И косите по мене разстилай.
Нека устните палят пожари
и с ръцете си нежно рисувай.
-----------------------------------
Чудесен стих!
Като Небе от обич
и жажда неутолима!
Поздрави, Ели! -
Много ми хареса,Елица!
-
Благодаря за прочита и съпричастието!
-
Дано Господ ни прости! Дано!
-
Поздравления и от мен!
-
Поздравления, Ели!
-
Благодаря на всички за проявеното разбиране и за споделените мисли!
Спокойна нощ! -
Браво!
-
Ще прости - сигурен съм!
-
Страхотно е, Ели!
-
Страхотно е! Поздрав!
-
Безмълвна съм, а искам да крещя!
Поздрав Ели! -
Двете лирически доколкото разбирам, са еднакво нещастни/или еднакво щастливи/,но всеки обед се заплаща преди Господ да реши какво да прави!Харесах болката ти!
-
!!!
Водице Елице... -
Чудесно е!
-
Като кинжали се забиват греховете...
Без скрити намерения - до дъното.
Издърпаш ли ги - губиш и сърцето си,
останат ли - светът остава тъмен...
Аплодисменти!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
