27 мая 2014 г., 19:12

Монолог на Тъгата 

  Поэзия » Философская
1389 1 34

 

Не търсете при мене усмивка,

за какво ми е, само тежи,

съжалявам, не съм мазохистка,

имам своите облачни дни.

 

Този дъжд ми обърка живота,

как за малко не спря да вали,

на разсъмване губя посока

и нагазвам в дълбоки води.

 

Аз работя на тъжната борса 

под върбите и ставам във три,

дъждоока съм, в сиво се нося

и продавам разбити мечти,

 

имам цял арсенал от чадъри

срещу слънце и цветни дъги,

морски гларуси, бели кахъри,

запушалки за песни дори.

 

Е, не съм Любовта да предавам,

нито с двете лица Радостта,

нямам дом, но при всеки оставам

да четем пожълтели писма,

 

да разглеждаме стари албуми,

да отключваме свидни места,

да намираме точните думи,

докато пак ме вземе дъжда.

 

© Ивон Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Това вече наистина е Голямо!
  • великолепно ...
  • Благодаря ти, Мария!
  • Огледах се в езерцето на нарисуваната в стиха ти тъга и почувствах топлината на таланта ти. Браво, мила!
  • Кръстина, Доче, Пламен, благодаря за топлите коментари!
  • Дъждът е символ на любовта.
  • Такъв човешки, топъл образ на тъгата си обрисувала, че ми стана мъчно за нея.
  • Много ми хареса, докосващ елегичен стих, уникални
    и много сполучливи метафори, стих написан с голямо
    поетично майсторство! Поздрави!
  • Благодаря ви, Роси, Ани, Мариела, Алина!
  • Дъждовно, но пък много хубаво стихо! Поздравления, Ивон!
  • Браво, дъждоочке!
  • Образно!
    А това е много добро попадение:
    "дъждоока съм, в сиво се нося"
  • Много ми хареса!
  • Ачо, Сеси, Илиана, Драго, благодаря ви!
  • Харесах!!!
  • Тъжно е, но много образно и красиво! Поздрави, Ивон!
  • Тежък, много тежък и драматичен монолог.
    Поздравления за изпълнението!
  • Ена, Лина, благодаря ви за разбирането!
  • С Рада Димова. Поздравявам те!
  • Много ми хареса, Ивон!
    Понякога ми се тъгува.... точно така...
    Една красива, топла, добра тъга.
    Браво!!!
  • Кери, благодаря ти! Ангел, усмихна ме твоят коментар, все пак това е Тъга и тя си гледа от своята камбанария...Радвам се, че беше тук!
  • Много ми хареса - и много красиво е, и много богато.
    Но тъгата не е от дъжда, тя не идва от нещо извън нас, а отвътре. Виж Андромаха какъв противоположен стих е посветила на дъжда - тя пък казва, че е влюбена в него.
    И това "и продавам разбити мечти" ме учуди - кой би купил такива?Напротив, хората трябва да се освобождават от тях. Героинята ти би трябвало да каже "изкупувам разбити мечти".
  • Пропуснала съм го, Иве! Ама се поправих и никак не съжалявам. Много ми хареса, може би защото и на мен ми е дъждовно днес! Поздрав най-сърдечен...
  • Северина, Анастасия, зарадвахте ме, както и всички оставили добри думи!
  • о, хареса ми много!!! красива образност, едно такова сутрешно-езерно-хладно-мъгливо настроение ми вля (: Поздрав!
  • Благодаря ви за вниманието и за хубавите думи!
  • Прекрасен стих!!!
    Поздрави!!!
  • Тъжна история ...
  • "Е, не съм Любовта да предавам,
    нито с двете лица Радостта,
    нямам дом, но при всеки оставам
    да четем пожълтели писма,"

    Много хубаво, Ивон - топлота и доброта струи...
  • Прелест по Ивонски!
    Когато ми е скучно се бухвам при теб назад във времето и си плувам, заобградена от кефчета
    И тук ще пада голямо връщане май
  • Ив, и това ти стихо е на много високо ниво!
  • Мнооого ми хареса! Истинско стихотворно бижу.
  • Много истинско и въздействащо. Образът на дъжда се явява своеобразен ключ за естетиката на стиха. Като гребен на вълна се откроява /поне за мен/ куплетът:

    "Аз работя на тъжната борса
    под върбите и ставам във три,
    дъждоока съм, в сиво се нося
    и продавам разбити мечти" ,

    а находката "дъждоока" е истински разбивач!

    Поздравление за класната поезия, Ивон! Правиш ме твърд свой фен!: Мисана
  • Споделям,напълно!Прекрасно е!
Предложения
: ??:??