Монолог на Тъгата
Не търсете при мене усмивка,
за какво ми е, само тежи,
съжалявам, не съм мазохистка,
имам своите облачни дни.
Този дъжд ми обърка живота,
как за малко не спря да вали,
на разсъмване губя посока
и нагазвам в дълбоки води.
Аз работя на тъжната борса
под върбите и ставам във три,
дъждоока съм, в сиво се нося
и продавам разбити мечти,
имам цял арсенал от чадъри
срещу слънце и цветни дъги,
морски гларуси, бели кахъри,
запушалки за песни дори.
Е, не съм Любовта да предавам,
нито с двете лица Радостта,
нямам дом, но при всеки оставам
да четем пожълтели писма,
да разглеждаме стари албуми,
да отключваме свидни места,
да намираме точните думи,
докато пак ме вземе дъжда.
© Ивон All rights reserved.
