Монолог пред огледалото
Ръцете си с мастило вечер цапам.
Мечтите - пеперудени коне,
свирепи са, но никого не хапят.
Сам оседлавам своите тревоги
и паяжини ползвам за юзди...
Директна връзка имам само с Бога,
погнуса имам само от пари...
Аз не вечерям в шумни ресторанти,
в компании дори съм доста свит.
В душата нося своята галантност,
а бодигард е острият език...
Различен съм. Навярно даже странен.
Приятелите имат ме до тях.
Животът ми е ек от звън камбанен,
голяма част от него изживях.
Да се променям, вече ми е късно.
Всичко съм постигнал с този хъс.
Опитам ли, сърцето ще се пръсне.
Не искам да съм моделиран мъж!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Йорданов Все права защищены
