Com_ocio (Хухавел Кайлъшки)
101 275
3 дек. 2009 г., 01:40

Монолог с клавиатурата 

  Поэзия » Юмористическая
1216 0 18

Стоях си сам, прегърнал скуката,
а в главата ми похлопа нещо диво.
Без мисъл по клавишите зачуках
и стана цветно, промени се сивото.
Издава весел звук клавиатурата,
усмихвам ù се - колко е чевръста.
И римите редят се като щури,
макар да пиша само с два-три пръста.
И теза има, малко замъглена,
но все пак теза - "ТРЯБВА ДА СЕ ПИШЕ!",
и графомана бавно ме превзема -
диктува думи, рими, чет`ристишия.
Роди се! Ето я... Поредната творба!
В божествен ден, божествено написана.
Не ви ли лазят тръпки по гърба -
да не разбирате поета сте орисани.

© Хухавел Кайлъшки Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • хубаво!!!
  • На С.Л. с ногу либовен мирак!

    А да земи и да каже,
    некой в тоя късен час,
    че безлюбовно може даже
    да се яхне и Пегас.
    Без любов не може песен,
    нито стих да се напише,
    нито да се копа чесън,
    нито люляк да мирише.
    Без любов дори прането
    няма кой да го изглади.
    Тенджерата с боба(клетата),
    уж си ври, а виж загаря.
    Ша са върна, мила, кротко,
    страшно става щом прописа...
    Ако пийнеш и две водки,
    лелееее, почва да ма втриса!
  • На Х. К. с любов

    Обичам пръстите ти парещи
    Обичам залезите с теб
    Обичам устните, парфюма ти
    Обичам всичко, всичко в теб!

    Дори когато си далече
    Ню Йорк, Париж, на край света
    Аз зная, в мислите ми вече
    си с тази, другата жена.

    И зная, ще се върнеш тук.
    Обичаш ме, обичам те и аз
    Това крепи ме и на пук,
    не давам имението ти, да...

    Звезда ти подарих, съзвездия
    А тази нощ без ни една...
    В косите ми да ги подредиш,
    ще ти покажа любовта.

    Голямата любов веднъж
    идва, пропуснеш ли...се скиташ...
    Поспри, късмета си задръж
    И диаманти донеси - защо не питай.

    И все пак скъпи, трябва да се пише!
    Роди се! Ето я... Поредната творба!
    В божествен ден, божествено написана.
    Не те ли лазят тръпки по гърба -
    да не разбирате съпругата сте орисани.
    Такава е съдбата на жената домакиня, с мъж поет, дето все повтаря: Трябва да се пише! Е те, прописах, щом трябва. Това се роди между запръжката на боба и гладенето на чаршафите, докато мечтаех да се върнеш, така се вдъхнових...До седмца, а не се върна, а издадох стихосбирка. Предупреден си, обич моя Кайлъшка!

  • Светле моя, обич моя,
    като глъмер, като скука,
    се изгубих във нощта.
    Сляп съм мила, сляп и грешен,
    и не мога да се върна у дома.

    Светле моя, обич моя,
    разпилях се като вятър,
    разпилях се без следа.
    Ще се върна, ща прегърна
    и тогава ще разцъфне любовта.

    Светле моя, обич моя...
  • Лежал си той, целувал страстно скуката
    А в главата ти похлопа пак дъската.
    Без мисъл милият я зачукал...клавиатурата.
    И станало цветно, ами вдигнал си...кръвното
    Издаде весел звук, ами хубаво й е.
    Ах, колко е чевръста в кръста, усмихвай се.
    И позите редят се като щури,
    макар да пипам само с два-три пръста.
    В божествен ден, божествено изпипана
    Така ще те полазят тръпки по гърба!
    Аз ли не те разбирам, аз ли и парното ти платих?!
    Орисан бил...
    Скука, клавиатура, това псевдоними на новата ти ли са, мислеше, че няма да разбера?
    Хич и не ми се вествай, уж стих, уж...Абе знам, че друго си искал да кажеш, ама те хванах!!! Кой за к’во си мисли, ама не на мен тия, разкрит си! Поет с поет такъв!

  • Хех*, драги ми! Не всеки те разбира... не всеки!
  • което си требе - ТРЕБЕ!
  • аз чудех се отде ми е плексита,
    а то било от многото ревàне.
    сълзят си и ме мокрят, без да питат,
    а здрава плешка вече не остана.
    пък имам и товари куп да нося -
    то тежести, то мъки - хич не питай!
    а гръб отде? риторика - въпроса...
    ми яхвай я метлата и премитай,
    че тоз Пегас - опърпан и опоскан,
    едва ли нявга (милият!) ще литне.
  • Да ги разменям? Колко му е, значи...
    Ма тая шума кой ще я мете?
    В изкуството да пишем и да плачем,
    равни нямаме от векове.
    Каква поезия се пръква без сълзи,
    и порция сополи във добавка?
    Кат зареват със нас луна, звезди,
    а по крилата, куп летящи мравки-
    мълчим и пишем, пишем и мълчим,
    не чакаме дори за миг да втаса.
    Думички, до думички редим,
    оскубали перата на Пегаса...
  • написал нещо - че и пък се ежи
    и хоп - сдобил се с титла на поет.
    от тръпки вече хвана ме сърбежа...
    размяна пробвай - стихчета за смет

  • Готино е стихчето ти,....Кайлъшки !

    Привет!
  • Много добре си го изразил и така се случва.
  • това "откровение" е за достойно за поставяне "в рамка"
  • Тия, дето не ги разбираме, те са баш поетите)))
  • оно си го сака! Тая творба трябва да отиде на началната страница на ОТКРОВЕНИЯТА.
  • кое си требе... как беше после? шепа мравки имаш?
Предложения
: ??:??