3 дек. 2009 г., 01:40

Монолог с клавиатурата

Поэзия » Юмористическая

1.6K 0 18

Стоях си сам, прегърнал скуката,
а в главата ми похлопа нещо диво.
Без мисъл по клавишите зачуках
и стана цветно, промени се сивото.
Издава весел звук клавиатурата,
усмихвам ù се - колко е чевръста.
И римите редят се като щури,
макар да пиша само с два-три пръста.
И теза има, малко замъглена,
но все пак теза - "ТРЯБВА ДА СЕ ПИШЕ!",
и графомана бавно ме превзема -
диктува думи, рими, чет`ристишия.
Роди се! Ето я... Поредната творба!
В божествен ден, божествено написана.
Не ви ли лазят тръпки по гърба -
да не разбирате поета сте орисани.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

zelenvik (Виктор Добрин Димитров)

хубаво!!!

2012-12-12T21:50:16+02:00
Com_ocio (Хухавел Кайлъшки)

На С.Л. с ногу либовен мирак!

А да земи и да каже,
некой в тоя късен час,
че безлюбовно може даже
да се яхне и Пегас.
Без любов не може песен,
нито стих да се напише,
нито да се копа чесън,
нито люляк да мирише.
Без любов дори прането
няма кой да го изглади.
Тенджерата с боба(клетата),
уж си ври, а виж загаря.
Ша са върна, мила, кротко,
страшно става щом прописа...
Ако пийнеш и две водки,
лелееее, почва да ма втриса!

2009-12-07T23:07:50+02:00
svetlanal (Светлана Лажова)

На Х. К. с любов

Обичам пръстите ти парещи
Обичам залезите с теб
Обичам устните, парфюма ти
Обичам всичко, всичко в теб!

Дори когато си далече
Ню Йорк, Париж, на край света
Аз зная, в мислите ми вече
си с тази, другата жена.

И зная, ще се върнеш тук.
Обичаш ме, обичам те и аз
Това крепи ме и на пук,
не давам имението ти, да...

Звезда ти подарих, съзвездия
А тази нощ без ни една...
В косите ми да ги подредиш,
ще ти покажа любовта.

Голямата любов веднъж
идва, пропуснеш ли...се скиташ...
Поспри, късмета си задръж
И диаманти донеси - защо не питай.

И все пак скъпи, трябва да се пише!
Роди се! Ето я... Поредната творба!
В божествен ден, божествено написана.
Не те ли лазят тръпки по гърба -
да не разбирате съпругата сте орисани.
Такава е съдбата на жената домакиня, с мъж поет, дето все повтаря: Трябва да се пише! Е те, прописах, щом трябва. Това се роди между запръжката на боба и гладенето на чаршафите, докато мечтаех да се върнеш, така се вдъхнових...До седмца, а не се върна, а издадох стихосбирка. Предупреден си, обич моя Кайлъшка!

2009-12-07T14:53:01+02:00
adiveil (Нина)

2009-12-04T22:44:22+02:00
Com_ocio (Хухавел Кайлъшки)

Светле моя, обич моя,
като глъмер, като скука,
се изгубих във нощта.
Сляп съм мила, сляп и грешен,
и не мога да се върна у дома.

Светле моя, обич моя,
разпилях се като вятър,
разпилях се без следа.
Ще се върна, ща прегърна
и тогава ще разцъфне любовта.

Светле моя, обич моя...

2009-12-04T10:59:17+02:00