Монолог с клавиатурата
Стоях си сам, прегърнал скуката,
а в главата ми похлопа нещо диво.
Без мисъл по клавишите зачуках
и стана цветно, промени се сивото.
Издава весел звук клавиатурата,
усмихвам ù се - колко е чевръста.
И римите редят се като щури,
макар да пиша само с два-три пръста.
И теза има, малко замъглена,
но все пак теза - "ТРЯБВА ДА СЕ ПИШЕ!",
и графомана бавно ме превзема -
диктува думи, рими, чет`ристишия.
Роди се! Ето я... Поредната творба!
В божествен ден, божествено написана.
Не ви ли лазят тръпки по гърба -
да не разбирате поета сте орисани.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хухавел Кайлъшки Всички права запазени
