Монолог с рибите
Откакто се помня
си говоря сам -
още от дете съм така.
Когато поотраснах
започнах да разбирам
какво се случва,
и да се уча.
Един ден чух нова дума:
“монолог”.
Тогава нямах речник,
а глобалната мрежа също я нямаше -
да ми помогне с информация.
Затова попитах дядо ми,
който бе рибар
и разговаряше с рибите.
Но той не знаеше
какво е монолог.
Попитах майка ми,
която, чувал съм,
говореше в съня си с някого.
И тя не знаеше.
Излязох вън - на улицата,
където бях роден
и съм отраснал,
видях един приятел -
питах него.
Той ми каза:
“само лудите
говорят си сами”,
но аз не му повярвах,
и не вярвам още
и днес,
когато съм пораснал -
на ръст,
и с много знания
в главата си,
но всъщност
още съм дете,
което разговаря с рибите
и с някого - в съня си.
Още уча се -
да вярвам в лудите.
© Петър Димитров Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Олеква му някак на човек като му кажат, че има и други като него. 😊 Благодаря!
-
Нормално е сам да си говориш, диагноза е ако си и отговаряш!
-
Децата често говорят сами със себе си. Здравните специалисти го смятат за нормално да разговаряме сами със себе си и дори полезно при някои обстоятелства.
А аз обичам да разговарям с птиците.
https://otkrovenia.com/es/poetry/1f2e8970
Хубава вечер, Петър1 (Петър Димитров)! -
Какво да ти кажа, Сиси - луда работа е поезията. Иска все да я ухажваш, нали е жена. Понякога недочува, та затова е монолог. Рибите пък са неми, или пък не им разбираме езика. И ето ти резултата: поезия от глухи, които разговарят с неми. Поне при мен се получи така този текст.
-
Мисля, че повечето пишещи си говорят с рибите
-
Благодаря ви! Аз съм “за” нездравословното любопитство, и “против” канонизирането приживе. 👍
-
Да, с лудите понякога по-хубав разговор можеш да проведеш. Те са не пораснали деца.А ние все се връщаме към детството, дали защото и ние сме малко луди! Много ми хареса!
-
Всички си оставаме деца с вечните въпроси!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
