Откакто се помня
си говоря сам -
още от дете съм така.
Когато поотраснах
започнах да разбирам
какво се случва,
и да се уча.
Един ден чух нова дума:
“монолог”.
Тогава нямах речник,
а глобалната мрежа също я нямаше -
да ми помогне с информация.
Затова попитах дядо ми,
който бе рибар
и разговаряше с рибите.
Но той не знаеше
какво е монолог.
Попитах майка ми,
която, чувал съм,
говореше в съня си с някого.
И тя не знаеше.
Излязох вън - на улицата,
където бях роден
и съм отраснал,
видях един приятел -
питах него.
Той ми каза:
“само лудите
говорят си сами”,
но аз не му повярвах,
и не вярвам още
и днес,
когато съм пораснал -
на ръст,
и с много знания
в главата си,
но всъщност
още съм дете,
което разговаря с рибите
и с някого - в съня си.
Още уча се -
да вярвам в лудите.
© Петър Димитров Всички права запазени