20 авг. 2010 г., 21:17

Монологът на една ромка

1.1K 0 18

Родена съм в Кичук Париж,

на улица Тухларска,

последна къща от кирпич,

отпред с каручка малка.

 

Била съм осмото дете

на майка ми Стоянка,

избяга с Господин Бомбе - 

културен, със запалка.

 

Израснах после във приют,

научих се да прося

и любовта ми бе до тук -

дано да го износя!

 

Дойде в родилното мъжът,

който го направи,

казà, че черен бил синът

и хич не му се нрави.

 

А той бетер бе от кюмюр,

на бял сега са прави,

че го обичах във натюр,

'ма бързо го забрави.

 

Ще си намеря рус баща,

за следващо Хасане,

да бъде Дързост Красота

във Ром Ти Ви Канале.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивон Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ивон, невероятно удоволствие бе за мен да прочета!Браво!
  • Ивон,поздравявам те за тази творба имаш талант и ти желая успехи!Следващото мое стехатворение е на ромска тематика поздравявям те с него.То е със заглавие "ЗАЩО",ще го намериш сред моите стихове тук.
  • Сладурско, забавно, отпускащо!
  • Ивон ,искам ти разрешение да го изиграя това нещо....ще стане страхотноПоздрави!!!
  • Усмивки и поздрави, Ивон!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...