2 мар. 2007 г., 10:50

Монолози от пепел и мраз

Поэзия

1K 0 4

            Празна е, празна е мисълта ми,
            живея твоя свят,
            алчна и единствена ревността ми,
            дава отговори на моя бяг...
            Далеч от прозрачната магия,
            аз дишам с умора,
            карамелени спомени ревнувам и крия
            тук, далеч от ледената ти отрова...
            Колко пъти я презирах,
            не е каквато исках аз,
            вината твоя свят бележи. Спирах,
            умирах, питах, изгубих се в
                           монолози от пепел и мраз.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

lost_in_art (Надежда Рашева)

Прекрасен стих!Имаш огромен талант,продължавай да ни радваш със стиховете си

2007-04-15T12:55:54+03:00
geowid (Георги Видинов)

Прекрасно пишеш...много талант!

2007-04-09T18:14:53+03:00
lovepeace (Любомира Любенова)

Това прозрение ми е много близко като преживяване. Вечното търсене, намиране (или пък не-намиране). Поздрав от мен!

2007-03-02T17:23:11+02:00
Романтик (Христо Костов)

Много хубав стих, Габриела!!! Поздрави и добре дошла!!!

2007-03-02T11:22:58+02:00