Luniq (Рая Борисова) Luniq (Рая Борисова)
22
Mar 2, 2007, 10:50 AM

Монолози от пепел и мраз

  Poetry
997 0 4
        
            Празна е, празна е мисълта ми,
            живея твоя свят,
            алчна и единствена ревността ми,
            дава отговори на моя бяг...  
            Далеч от прозрачната магия,
            аз дишам с умора,
            карамелени спомени ревнувам и крия
            тук, далеч от ледената ти отрова...  
            Колко пъти я презирах,
            не е каквато исках аз,
            вината твоя свят бележи. Спирах,
            умирах, питах, изгубих се в                                                                       
                           монолози от пепел и мраз.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рая Борисова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0