Монолози от пепел и мраз
Празна е, празна е мисълта ми,
живея твоя свят,
алчна и единствена ревността ми,
дава отговори на моя бяг...
Далеч от прозрачната магия,
аз дишам с умора,
карамелени спомени ревнувам и крия
тук, далеч от ледената ти отрова...
Колко пъти я презирах,
не е каквато исках аз,
вината твоя свят бележи. Спирах,
умирах, питах, изгубих се в
монолози от пепел и мраз.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Рая Борисова Всички права запазени
