2 mar 2007, 10:50

Монолози от пепел и мраз 

  Poesía
760 0 4
      
 

            Празна е, празна е мисълта ми,
            живея твоя свят,
            алчна и единствена ревността ми,
            дава отговори на моя бяг...
 

            Далеч от прозрачната магия,
            аз дишам с умора,
            карамелени спомени ревнувам и крия
            тук, далеч от ледената ти отрова...
 

            Колко пъти я презирах,
            не е каквато исках аз,
            вината твоя свят бележи. Спирах,
            умирах, питах, изгубих се в                                                                       
                           монолози от пепел и мраз.

© Рая Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??