Luniq (Рая Борисова) Luniq (Рая Борисова)
22
2 mar 2007, 10:50

Монолози от пепел и мраз

  Poesía
1K 0 4
        
            Празна е, празна е мисълта ми,
            живея твоя свят,
            алчна и единствена ревността ми,
            дава отговори на моя бяг...  
            Далеч от прозрачната магия,
            аз дишам с умора,
            карамелени спомени ревнувам и крия
            тук, далеч от ледената ти отрова...  
            Колко пъти я презирах,
            не е каквато исках аз,
            вината твоя свят бележи. Спирах,
            умирах, питах, изгубих се в                                                                       
                           монолози от пепел и мраз.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рая Борисова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0