29 апр. 2012 г., 00:29

Монополист

656 0 2

 

 

 

                         Монополист

 

                 Зададох на Живота

                           жизнени въпроси:

                  Защо и той живурка

                           с далавери?

                 Товарите му някой друг

                           ги носи,

                  а  поставя само бариери.

                           Добряците са рядкост

                  като ескимоси,

                            защото другарува

                   с лицемери.

                             Истината някой

                   щом си проси,

                              му подхвърля 

                   вкиснали химери.

                              Защо...?

                   Животът пак

                              не  отговори.

                           *  @ ? @  *

                  ... Закашля се болнаво,

                              като след тежка зима.

                     Погледна ме. Намигна

                               и усмихнат мина.

                     Живот ли е това?

                               Монополист!

                      Единствен е!

                                С кого

                       да му изневериш?

                               - Любимец и омразник...

                       и келеш,

                                 при теб съм пак.

                       Прави, каквото щеш!

 

                                                Wali (Виолета Томова)

                          

 

         

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолета Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...