19 февр. 2010 г., 11:05

Моноспектакъл

1.1K 0 2

Моноспектакъл, а прочит за двама,

лиричен сюжет, ням монолог,

попрегърбена, стара, забравена драма,

мим, изиграл нечий тъжен живот.

 

Сцена самотна, прашни завеси,

вход, тишина, портиер побелял,

сребро потъмняло под старите свещи,

лунният лъч, в  прожектор огрял.

 

Моноспектакъл, отмираща буря,

парчета разпръснати, разбито сърце,

в залата празна момиче със цвете,

мим, остарял с вяло лице.

 

Безлика апатия, очи пренаситени,

редки овации, смях в унисон,

сълзи, появили се в лъжи преосмислени,

фалшив, натежал, финален поклон.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Шмугарски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...