19.02.2010 г., 11:05

Моноспектакъл

1.1K 0 2

Моноспектакъл, а прочит за двама,

лиричен сюжет, ням монолог,

попрегърбена, стара, забравена драма,

мим, изиграл нечий тъжен живот.

 

Сцена самотна, прашни завеси,

вход, тишина, портиер побелял,

сребро потъмняло под старите свещи,

лунният лъч, в  прожектор огрял.

 

Моноспектакъл, отмираща буря,

парчета разпръснати, разбито сърце,

в залата празна момиче със цвете,

мим, остарял с вяло лице.

 

Безлика апатия, очи пренаситени,

редки овации, смях в унисон,

сълзи, появили се в лъжи преосмислени,

фалшив, натежал, финален поклон.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Шмугарски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...