Feb 19, 2010, 11:05 AM

Моноспектакъл

  Poetry » Other
1.1K 0 2

Моноспектакъл, а прочит за двама,

лиричен сюжет, ням монолог,

попрегърбена, стара, забравена драма,

мим, изиграл нечий тъжен живот.

 

Сцена самотна, прашни завеси,

вход, тишина, портиер побелял,

сребро потъмняло под старите свещи,

лунният лъч, в  прожектор огрял.

 

Моноспектакъл, отмираща буря,

парчета разпръснати, разбито сърце,

в залата празна момиче със цвете,

мим, остарял с вяло лице.

 

Безлика апатия, очи пренаситени,

редки овации, смях в унисон,

сълзи, появили се в лъжи преосмислени,

фалшив, натежал, финален поклон.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Шмугарски All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...