Feb 19, 2010, 11:05 AM

Моноспектакъл

  Poetry » Other
1.1K 0 2

Моноспектакъл, а прочит за двама,

лиричен сюжет, ням монолог,

попрегърбена, стара, забравена драма,

мим, изиграл нечий тъжен живот.

 

Сцена самотна, прашни завеси,

вход, тишина, портиер побелял,

сребро потъмняло под старите свещи,

лунният лъч, в  прожектор огрял.

 

Моноспектакъл, отмираща буря,

парчета разпръснати, разбито сърце,

в залата празна момиче със цвете,

мим, остарял с вяло лице.

 

Безлика апатия, очи пренаситени,

редки овации, смях в унисон,

сълзи, появили се в лъжи преосмислени,

фалшив, натежал, финален поклон.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Шмугарски All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...