12 дек. 2007 г., 08:59

Монотонно

750 0 13

В теб се бореха две противоречия

и мисълта ти се раздираше

във тях, безпомощна,  пропита от незнание.

Макар че вложи в срещата старание.

 

И твърде бе объркан при това.

Или те беше страх?!

Прости, ако с нещо те обидих.

Отивам си от теб, завинаги.

 

За да не предизвиквам в себе си съмнения,

с които да ти преча да живееш!

Макар че трудно взех това решение…

Но в себе си ще нося късче,

 

дълбоко скрито, от несъстоялата се среща,

далеч от твоя собствен свят…

Макар че станах неволна част от него, дори за кратко,

бях моментно отклонение от монотонното ти ежедневие.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...