В теб се бореха две противоречия
и мисълта ти се раздираше
във тях, безпомощна, пропита от незнание.
Макар че вложи в срещата старание.
И твърде бе объркан при това.
Или те беше страх?!
Прости, ако с нещо те обидих.
Отивам си от теб, завинаги.
За да не предизвиквам в себе си съмнения,
с които да ти преча да живееш!
Макар че трудно взех това решение…
Но в себе си ще нося късче,
дълбоко скрито, от несъстоялата се среща,
далеч от твоя собствен свят…
Макар че станах неволна част от него, дори за кратко,
бях моментно отклонение от монотонното ти ежедневие.
© Нели Все права защищены