12.12.2007 г., 8:59

Монотонно

746 0 13

В теб се бореха две противоречия

и мисълта ти се раздираше

във тях, безпомощна,  пропита от незнание.

Макар че вложи в срещата старание.

 

И твърде бе объркан при това.

Или те беше страх?!

Прости, ако с нещо те обидих.

Отивам си от теб, завинаги.

 

За да не предизвиквам в себе си съмнения,

с които да ти преча да живееш!

Макар че трудно взех това решение…

Но в себе си ще нося късче,

 

дълбоко скрито, от несъстоялата се среща,

далеч от твоя собствен свят…

Макар че станах неволна част от него, дори за кратко,

бях моментно отклонение от монотонното ти ежедневие.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...