12 апр. 2015 г., 21:04

Море

944 0 1

     
                                                                                                                                                               

                                   Слънцето озарява очите.

                                   С топлина,изпълва дните.

                                   С нежни ласки, гали косите.

                                   Под ярко синьото небе.

                                   Всичко в мен крещи: - Море!

                                   Как разбиват се вълните...

                                   Как остават в нас мечтите...

                                   Как докоснати от лъчите...

                                   По нежния ритъм на песента.

                                   Вярата възвръща любовта!

                                   И толкова красив е този бряг.

                                   И чайки отново прелитат.

                                   И човек вечесякаш не е сам.

                                   В този свят голям!

 

 

     
ССССССССССССССССССССССССССССССССССССССССССССССССССССССсСсС





















 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Благослава Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздравявам те с новото ти стихотворение и Честито Възкресение Христово! Стихотворението ти е ведро и оптимистично.Хареса ми!
    Нека ти е светло и радостно в душата!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....