12.04.2015 г., 21:04

Море

929 0 1

     
                                                                                                                                                               

                                   Слънцето озарява очите.

                                   С топлина,изпълва дните.

                                   С нежни ласки, гали косите.

                                   Под ярко синьото небе.

                                   Всичко в мен крещи: - Море!

                                   Как разбиват се вълните...

                                   Как остават в нас мечтите...

                                   Как докоснати от лъчите...

                                   По нежния ритъм на песента.

                                   Вярата възвръща любовта!

                                   И толкова красив е този бряг.

                                   И чайки отново прелитат.

                                   И човек вечесякаш не е сам.

                                   В този свят голям!

 

 

     
ССССССССССССССССССССССССССССССССССССССССССССССССССССССсСсС





















 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Благослава Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздравявам те с новото ти стихотворение и Честито Възкресение Христово! Стихотворението ти е ведро и оптимистично.Хареса ми!
    Нека ти е светло и радостно в душата!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...