12.04.2015 г., 21:04

Море

940 0 1

     
                                                                                                                                                               

                                   Слънцето озарява очите.

                                   С топлина,изпълва дните.

                                   С нежни ласки, гали косите.

                                   Под ярко синьото небе.

                                   Всичко в мен крещи: - Море!

                                   Как разбиват се вълните...

                                   Как остават в нас мечтите...

                                   Как докоснати от лъчите...

                                   По нежния ритъм на песента.

                                   Вярата възвръща любовта!

                                   И толкова красив е този бряг.

                                   И чайки отново прелитат.

                                   И човек вечесякаш не е сам.

                                   В този свят голям!

 

 

     
ССССССССССССССССССССССССССССССССССССССССССССССССССССССсСсС





















 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Благослава Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздравявам те с новото ти стихотворение и Честито Възкресение Христово! Стихотворението ти е ведро и оптимистично.Хареса ми!
    Нека ти е светло и радостно в душата!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...