Apr 12, 2015, 9:04 PM

Море

  Poetry » Other
926 0 1

     
                                                                                                                                                               

                                   Слънцето озарява очите.

                                   С топлина,изпълва дните.

                                   С нежни ласки, гали косите.

                                   Под ярко синьото небе.

                                   Всичко в мен крещи: - Море!

                                   Как разбиват се вълните...

                                   Как остават в нас мечтите...

                                   Как докоснати от лъчите...

                                   По нежния ритъм на песента.

                                   Вярата възвръща любовта!

                                   И толкова красив е този бряг.

                                   И чайки отново прелитат.

                                   И човек вечесякаш не е сам.

                                   В този свят голям!

 

 

     
ССССССССССССССССССССССССССССССССССССССССССССССССССССССсСсС





















 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Благослава Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздравявам те с новото ти стихотворение и Честито Възкресение Христово! Стихотворението ти е ведро и оптимистично.Хареса ми!
    Нека ти е светло и радостно в душата!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...