Apr 12, 2015, 9:04 PM

Море

  Poetry » Other
927 0 1

     
                                                                                                                                                               

                                   Слънцето озарява очите.

                                   С топлина,изпълва дните.

                                   С нежни ласки, гали косите.

                                   Под ярко синьото небе.

                                   Всичко в мен крещи: - Море!

                                   Как разбиват се вълните...

                                   Как остават в нас мечтите...

                                   Как докоснати от лъчите...

                                   По нежния ритъм на песента.

                                   Вярата възвръща любовта!

                                   И толкова красив е този бряг.

                                   И чайки отново прелитат.

                                   И човек вечесякаш не е сам.

                                   В този свят голям!

 

 

     
ССССССССССССССССССССССССССССССССССССССССССССССССССССССсСсС





















 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Благослава Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздравявам те с новото ти стихотворение и Честито Възкресение Христово! Стихотворението ти е ведро и оптимистично.Хареса ми!
    Нека ти е светло и радостно в душата!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...