Море
Море
Мое море,мое мило море!
Ти там си,далече от мен!
Сега ще си те престават.Добре!
Ти синьо си,тихо,понякога бурно.
Вълните ти пенливо разбиват се на брега,
гонейки се една след една,
галят златния пясък по брега.
Чайки и гларуси над тебе прелитат,
нагоре,надолу и на някъде отлитат.
По пясъка златен тича малко дете
едно палаво,красиво момче.
Туй дете си има брат по-голям
играят заедно,никога не ще остане сам!
Играят с пясъка,строят приказни кули,
дано така винаги заедно да са.Нали!
Изведнъж смрачи се и дъжд заваля,
и изненада всички хора той сега!
Но той е летен,кратък бързо отминава,
само хубавия спомен за деня остава.
И ето над морето появи се красива дъга,
една многоцветна арка грее сега.
А слънцето и се усмихва така,
сякаш никога не е виждало таз картина една!
А децата отново заиграха своята игра....
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Миленов Все права защищены
