„Море...”

„МОРЕ...”

Море, вълни и пясък,

напомнят ми за мигове били,

открояващи се с ярък блясък,

но вече минаха, уви!

Вълни, пясък и море,

те вечни ще останат,

любовта към тях зове,

за да бъда аз от нея „хванат”.

Пясък, море и вълни,

милият спомен е още в мен,

о, ти, време, се върни,

за да остана в твоя плен.