Вълните ти докосват ме така, 
като нежна ласка на жена. 
Ти, Море, си мой слушател 
и приятел, който никога не би превърнал се в предател. 
Ту спокойно си, 
ту щуро, 
ту топло, 
ту студено, 
но знам, че място тук винаги ще имам 
и без тебе не ще ме има. 
Едно море и пясък под краката 
със теб, тъй прекрасна е земята. 
Едно море в България е то прекрасно, 
не те заменям за никой рай по земята. 
И стъпките ми по пясъка вълните не изтриват 
тук крачех като бебе и играх си със вълните. 
И споменът не ме напуска, 
и днес пак с вълните ти играя, 
и детското не ме напуща. 
И някой ден с побелелите коси 
ще седна на твоите скали 
и заедно със теб отново ще сме ние.
И нека старецът не те залъгва, 
това е само тялото, очукано от времето, 
но в тази кожена обвивка едно дете царува, 
едно дете, което помниш ти от малко, 
което иска с вълните пак да си играе, 
ала сега тихичко до тебе с усмивка ще седи, 
спомняйки си за онези сладки дни.
Царувай ти, море, 
царувай и след мен, 
децата ми къпи със нежните вълни, 
направи им спомени добри. 
Автор: Б. Димитров