2 нояб. 2021 г., 14:26

Море

1.8K 0 1

МОРЕ

 

Морето е вградено сякаш в мен

в живота земен - безусловно кратък,

могъщ, прекрасен, вечен феномен,

у всекиго оставил отпечатък.

 

На слетия с небето хоризонт

то гали, пени се, шуми, пулсира

и в този морски осолен озон

хармонията е неотразима.

 

С космическо ядро от атоми,

с вълшебна, архаична Одисея

и с гларуси - безброй приятели,

накацали с рибарите по кея...

 

Вълните търсят своя морски бряг,

докосват ни под слънцето приятно.

Морето волно е и няма праг, 

като мечтите мои необхватно...

 

Обичам те, море, и в студ, и в зной!

Харесвам мощната ти необятност.

И в силна буря, и в красив покой

в екстаз съм пред себичната ти вечност.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Силвия Милева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...