МОРЕ

Морето е вградено сякаш в мен

в живота земен - безусловно кратък,

могъщ, прекрасен, вечен феномен,

у всекиго оставил отпечатък.

На слетия с небето хоризонт

то гали, пени се, шуми, пулсира

и в този морски осолен озон

хармонията е неотразима.

С космическо ядро от атоми,

с вълшебна, архаична Одисея

и с гларуси - безброй приятели,

накацали с рибарите по кея...

Вълните търсят своя морски бряг,

докосват ни под слънцето приятно.

Морето волно е и няма праг, 

като мечтите мои необхватно...

Обичам те, море, и в студ, и в зной!

Харесвам мощната ти необятност.

И в силна буря, и в красив покой

в екстаз съм пред себичната ти вечност.