2.11.2021 г., 14:26

Море

1.8K 0 1

МОРЕ

 

Морето е вградено сякаш в мен

в живота земен - безусловно кратък,

могъщ, прекрасен, вечен феномен,

у всекиго оставил отпечатък.

 

На слетия с небето хоризонт

то гали, пени се, шуми, пулсира

и в този морски осолен озон

хармонията е неотразима.

 

С космическо ядро от атоми,

с вълшебна, архаична Одисея

и с гларуси - безброй приятели,

накацали с рибарите по кея...

 

Вълните търсят своя морски бряг,

докосват ни под слънцето приятно.

Морето волно е и няма праг, 

като мечтите мои необхватно...

 

Обичам те, море, и в студ, и в зной!

Харесвам мощната ти необятност.

И в силна буря, и в красив покой

в екстаз съм пред себичната ти вечност.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Милева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...