Nov 2, 2021, 2:26 PM

Море

  Poetry » Other
1.8K 0 1

МОРЕ

 

Морето е вградено сякаш в мен

в живота земен - безусловно кратък,

могъщ, прекрасен, вечен феномен,

у всекиго оставил отпечатък.

 

На слетия с небето хоризонт

то гали, пени се, шуми, пулсира

и в този морски осолен озон

хармонията е неотразима.

 

С космическо ядро от атоми,

с вълшебна, архаична Одисея

и с гларуси - безброй приятели,

накацали с рибарите по кея...

 

Вълните търсят своя морски бряг,

докосват ни под слънцето приятно.

Морето волно е и няма праг, 

като мечтите мои необхватно...

 

Обичам те, море, и в студ, и в зной!

Харесвам мощната ти необятност.

И в силна буря, и в красив покой

в екстаз съм пред себичната ти вечност.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвия Милева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....