6 янв. 2008 г., 01:10

Море

668 0 11

Морето е във твоите очи.
А къде по тебе се намира плажът?
Видял веднъж аз слънчеви лъчи,
цяла приказка ще мога да разкажа.
За пясъка, за утринния вятър,
за мириса на чудни водорасли.
За рибите, за брега, по който бягам,
за чувствата - щастливи и прекрасни.
Ще разкажа даже и за чайките,
и за кейовете, и за плажните чадъри -
веднъж разкриеш ли ми тайната
за загадъчните твои калдъръми.
И да не кажеш - пак ще те сънувам!
Плажове ще търся неотлъчно.
И това, че не мога да плувам,
не ще има значение всъщност...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Шуманов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И за мен финалът е доста силен. Нищо няма значение, щом чувството е споделено, щом споменът е общ, дори и да се удавиш в нейното море! Пожелавам ти го от все сърце!
  • На мен пък ми хареса.И финалът е чудесен...
    Интересно пишешПоздравявам те, лъвче
  • Слаб край! Повече не мога да кажа.
  • Пишеш много красиво,сякаш рисуваш картина...Поздрав!
  • Впечатлена съм!!!
    Поздрав

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...