6 ene 2008, 1:10

Море

  Poesía
670 0 11

Морето е във твоите очи.
А къде по тебе се намира плажът?
Видял веднъж аз слънчеви лъчи,
цяла приказка ще мога да разкажа.
За пясъка, за утринния вятър,
за мириса на чудни водорасли.
За рибите, за брега, по който бягам,
за чувствата - щастливи и прекрасни.
Ще разкажа даже и за чайките,
и за кейовете, и за плажните чадъри -
веднъж разкриеш ли ми тайната
за загадъчните твои калдъръми.
И да не кажеш - пак ще те сънувам!
Плажове ще търся неотлъчно.
И това, че не мога да плувам,
не ще има значение всъщност...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Шуманов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И за мен финалът е доста силен. Нищо няма значение, щом чувството е споделено, щом споменът е общ, дори и да се удавиш в нейното море! Пожелавам ти го от все сърце!
  • На мен пък ми хареса.И финалът е чудесен...
    Интересно пишешПоздравявам те, лъвче
  • Слаб край! Повече не мога да кажа.
  • Пишеш много красиво,сякаш рисуваш картина...Поздрав!
  • Впечатлена съм!!!
    Поздрав

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...