6 ene 2008, 1:10

Море

  Poesía
673 0 11

Морето е във твоите очи.
А къде по тебе се намира плажът?
Видял веднъж аз слънчеви лъчи,
цяла приказка ще мога да разкажа.
За пясъка, за утринния вятър,
за мириса на чудни водорасли.
За рибите, за брега, по който бягам,
за чувствата - щастливи и прекрасни.
Ще разкажа даже и за чайките,
и за кейовете, и за плажните чадъри -
веднъж разкриеш ли ми тайната
за загадъчните твои калдъръми.
И да не кажеш - пак ще те сънувам!
Плажове ще търся неотлъчно.
И това, че не мога да плувам,
не ще има значение всъщност...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Шуманов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И за мен финалът е доста силен. Нищо няма значение, щом чувството е споделено, щом споменът е общ, дори и да се удавиш в нейното море! Пожелавам ти го от все сърце!
  • На мен пък ми хареса.И финалът е чудесен...
    Интересно пишешПоздравявам те, лъвче
  • Слаб край! Повече не мога да кажа.
  • Пишеш много красиво,сякаш рисуваш картина...Поздрав!
  • Впечатлена съм!!!
    Поздрав

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...