Jan 6, 2008, 1:10 AM

Море

  Poetry
665 0 11

Морето е във твоите очи.
А къде по тебе се намира плажът?
Видял веднъж аз слънчеви лъчи,
цяла приказка ще мога да разкажа.
За пясъка, за утринния вятър,
за мириса на чудни водорасли.
За рибите, за брега, по който бягам,
за чувствата - щастливи и прекрасни.
Ще разкажа даже и за чайките,
и за кейовете, и за плажните чадъри -
веднъж разкриеш ли ми тайната
за загадъчните твои калдъръми.
И да не кажеш - пак ще те сънувам!
Плажове ще търся неотлъчно.
И това, че не мога да плувам,
не ще има значение всъщност...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Шуманов All rights reserved.

Comments

Comments

  • И за мен финалът е доста силен. Нищо няма значение, щом чувството е споделено, щом споменът е общ, дори и да се удавиш в нейното море! Пожелавам ти го от все сърце!
  • На мен пък ми хареса.И финалът е чудесен...
    Интересно пишешПоздравявам те, лъвче
  • Слаб край! Повече не мога да кажа.
  • Пишеш много красиво,сякаш рисуваш картина...Поздрав!
  • Впечатлена съм!!!
    Поздрав

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...