Морето
Морето ме раздира...
Морето ме извайва...
Навярно за Всемира
то знае всички тайни.
Защото ме докосва
с вълни от бяла мъдрост.
Защото съдбоносно
във дните ми се сбъдва.
Морето е тревога...
Морето е спасител...
Мистичното си лого
в душата ми заплита.
И аз ще го разнищвам
до край... Докато дишам.
Защото е огнище
от светли многостишия.
Морето е и спомен...
Морето е и път...
Без него съм бездомна.
Със него съм безплътна.
Предрича ми светулки,
тъй сякаш е орисник...
Със нежност ме разбулва...
И ме дописва
с писък.
21.05.2013 г.
Радостина Драгоева
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радостина Драгоева Все права защищены
