Морето

1 июн. 2013 г., 11:13

Поэзия » Философская

573 0 7

Морето ме раздира...

Морето ме извайва...

Навярно за Всемира

то знае всички тайни.

Защото ме докосва

с вълни от бяла мъдрост.

Защото съдбоносно

във дните ми се сбъдва.

Морето е тревога...

Морето е спасител...

Мистичното си лого

в душата ми заплита.

И аз ще го разнищвам

до край... Докато дишам.

Защото е огнище

от светли многостишия.

Морето е и спомен...

Морето е и път...

Без него съм бездомна.

Със него съм безплътна.

Предрича ми светулки,

тъй сякаш е орисник...

Със нежност ме разбулва...

И ме дописва

с писък.

21.05.2013 г.

Радостина Драгоева

Radost-ina (Радостина Драгоева)

2013-06-02T13:40:05+03:00

Благодаря ви, приятели!
veesii70 (Веселка Стойнева)

2013-06-02T09:09:45+03:00

Поздрави и от мен!
koli4a (Никола Апостолов)

2013-06-02T09:02:16+03:00

Чудесна песен!Харесах и го оценявам!
Поздрави!
Bezzhichen (Безжичен)

2013-06-01T23:38:20+03:00

Морето - че то е животът! Как се живее без море...
oksimoron (Христов)

2013-06-01T15:41:46+03:00

!!*
maistora (Красимир Тенев)

2013-06-01T12:03:44+03:00

За мен е спомен и мечта.
djudjii (Жанет Велкова)

2013-06-01T11:27:21+03:00

"Без него съм бездомна." и аз така
Радвам се да те видя тук, Радостче
Много песенен стих!