1 jun 2013, 11:13

Морето

814 0 7

Морето ме раздира...

Морето ме извайва...

Навярно за Всемира

то знае всички тайни.

 

Защото ме докосва

с вълни от бяла мъдрост.

Защото съдбоносно

във дните ми  се сбъдва.

 

Морето е тревога...

Морето е спасител...

Мистичното си лого

в душата ми заплита.

 

И аз ще го разнищвам

до край... Докато дишам.

Защото е огнище

от светли многостишия.

 

Морето е и спомен...

Морето  е и път...

Без него съм бездомна.

Със него съм безплътна.

 

Предрича ми светулки,

тъй сякаш е орисник...

Със нежност ме разбулва...

И ме дописва

                        с писък.

 

21.05.2013 г.

Радостина Драгоева

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радостина Драгоева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...