Jun 1, 2013, 11:13 AM

Морето

817 0 7

Морето ме раздира...

Морето ме извайва...

Навярно за Всемира

то знае всички тайни.

 

Защото ме докосва

с вълни от бяла мъдрост.

Защото съдбоносно

във дните ми  се сбъдва.

 

Морето е тревога...

Морето е спасител...

Мистичното си лого

в душата ми заплита.

 

И аз ще го разнищвам

до край... Докато дишам.

Защото е огнище

от светли многостишия.

 

Морето е и спомен...

Морето  е и път...

Без него съм бездомна.

Със него съм безплътна.

 

Предрича ми светулки,

тъй сякаш е орисник...

Със нежност ме разбулва...

И ме дописва

                        с писък.

 

21.05.2013 г.

Радостина Драгоева

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радостина Драгоева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...