Radost-ina (Радостина Драгоева)
10 6
1.06.2013 г., 11:13 ч.

Морето 

  Поезия » Философска
547 0 7

Морето ме раздира...

Морето ме извайва...

Навярно за Всемира

то знае всички тайни.

 

Защото ме докосва

с вълни от бяла мъдрост.

Защото съдбоносно

във дните ми  се сбъдва.

 

Морето е тревога...

Морето е спасител...

Мистичното си лого

в душата ми заплита.

 

И аз ще го разнищвам

до край... Докато дишам.

Защото е огнище

от светли многостишия.

 

Морето е и спомен...

Морето  е и път...

Без него съм бездомна.

Със него съм безплътна.

 

Предрича ми светулки,

тъй сякаш е орисник...

Със нежност ме разбулва...

И ме дописва

                        с писък.

 

21.05.2013 г.

Радостина Драгоева

© Радостина Драгоева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??