25 мая 2012 г., 21:01

Морето 

  Поэзия » Любовная
5392 0 13

 

 

Морето е жадно за лято,

за слънце, което шепти

с крилете на влюбено ято…

От спомени ражда мечти.

 

Вълните целуват прибоя

и в пръски разпукват деня.

Защо ли ревнивата пролет,

отново се връща с дъжда?...

 

Морето е будно за вятър

и в облак си сбира дъха.

Със поглед, от вчера откраднат,

съблича вълна след вълна.

 

Брегът рони мокрия пясък,

досущ като палав хлапак,

скрил в джоба си шепа от лятото

по синьо от морска вода.

 

Морето е тръпно за обич,

най – дръзката, дето гори…

Днес то с тишината говори

и търси те с мойте очи…

© Йорданка Господинова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??