May 25, 2012, 9:01 PM
Морето
Морето е жадно за лято,
за слънце, което шепти
с крилете на влюбено ято…
От спомени ражда мечти.
Вълните целуват прибоя
и в пръски разпукват деня.
Защо ли ревнивата пролет,
отново се връща с дъжда?...
Морето е будно за вятър
и в облак си сбира дъха.
Със поглед, от вчера откраднат,
съблича вълна след вълна.
Брегът рони мокрия пясък,
досущ като палав хлапак,
скрил в джоба си шепа от лятото
по синьо от морска вода.
Морето е тръпно за обич,
най – дръзката, дето гори…
Днес то с тишината говори
и търси те с мойте очи…
© Йорданка Господинова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
С най-искрени адмирации!
Вълшебен стих! -
"и търси те с мойте очи…"
-
Много хубав стих!Поздравления!
-
Много е хубаво!
-
Благодаря за хубавия стих, Дани*!
-
Морето наднича от стиха ти!Поздрав,Дани!
-
Имайте страхотен ден под ласките на тои хубав стих!
-
Поздрав, Дани!
-
Благодаря, Дени!
-
Дани... Висока летва си!
-
Благодаря, Никола!
-
чудесно е! браво!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
скрил в джоба си шепа от лятото"
Къде си лято? В ъгъла на залива,
на раковината в извивките блестящи,
в разголените рамене по плажа
или във пяната над стъклената чаша?
Поздравления и от мен за красивата картина, която си нарисувала.