5 февр. 2016 г., 21:36

Морето

742 0 0

Стихове пиша когато сърцето,
иска да пее и то за морето.
За волните птици и тихите вълни,
когато вятъра роши моите коси.

Как може да бъде като тава,
как може да има голяма вълна
И в безкрая, тук всеки ден,
никога не може да е обикновен.

Морето ни носи радост и тъга,
хем морски безкрай, хем жажда за дома.
Тук чуваме шепота на морските вълни,
но сърцето на всеки за дома му трепти.

Ти си тъй голямо, ти си тъй прекрасно,
нищо че можеш да бъдеш опсно.
Ти за моряка си път и съдба,
от тебе зависи живота ни сега.

Бъди милостиво, бъди благосклонно,
пред теб аз прекланям се безпрекословно.
И моля се винаги в бурния ден,
покровителствена роба да сложиш над мен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светлин Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...