5.02.2016 г., 21:36

Морето

737 0 0

Стихове пиша когато сърцето,
иска да пее и то за морето.
За волните птици и тихите вълни,
когато вятъра роши моите коси.

Как може да бъде като тава,
как може да има голяма вълна
И в безкрая, тук всеки ден,
никога не може да е обикновен.

Морето ни носи радост и тъга,
хем морски безкрай, хем жажда за дома.
Тук чуваме шепота на морските вълни,
но сърцето на всеки за дома му трепти.

Ти си тъй голямо, ти си тъй прекрасно,
нищо че можеш да бъдеш опсно.
Ти за моряка си път и съдба,
от тебе зависи живота ни сега.

Бъди милостиво, бъди благосклонно,
пред теб аз прекланям се безпрекословно.
И моля се винаги в бурния ден,
покровителствена роба да сложиш над мен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлин Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...