Feb 5, 2016, 9:36 PM

Морето

  Poetry » Love
743 0 0

Стихове пиша когато сърцето,
иска да пее и то за морето.
За волните птици и тихите вълни,
когато вятъра роши моите коси.

Как може да бъде като тава,
как може да има голяма вълна
И в безкрая, тук всеки ден,
никога не може да е обикновен.

Морето ни носи радост и тъга,
хем морски безкрай, хем жажда за дома.
Тук чуваме шепота на морските вълни,
но сърцето на всеки за дома му трепти.

Ти си тъй голямо, ти си тъй прекрасно,
нищо че можеш да бъдеш опсно.
Ти за моряка си път и съдба,
от тебе зависи живота ни сега.

Бъди милостиво, бъди благосклонно,
пред теб аз прекланям се безпрекословно.
И моля се винаги в бурния ден,
покровителствена роба да сложиш над мен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светлин All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...