Стихове пиша когато сърцето,
иска да пее и то за морето.
За волните птици и тихите вълни,
когато вятъра роши моите коси.

Как може да бъде като тава,
как може да има голяма вълна
И в безкрая, тук всеки ден,
никога не може да е обикновен.

Морето ни носи радост и тъга,
хем морски безкрай, хем жажда за дома.
Тук чуваме шепота на морските вълни,
но сърцето на всеки за дома му трепти.

Ти си тъй голямо, ти си тъй прекрасно,
нищо че можеш да бъдеш опсно.
Ти за моряка си път и съдба,
от тебе зависи живота ни сега.

Бъди милостиво, бъди благосклонно,
пред теб аз прекланям се безпрекословно.
И моля се винаги в бурния ден,
покровителствена роба да сложиш над мен.